1 Macc 3

Възхвала на Юда

1 И вместо него се въздигна синът му Юда, наричан Макавей. 2Подкрепяха го всички негови братя и всички, които се бяха присъединили към баща му и с радост воюваха за Израил.

3 ^a Той разнесе навред славата на своя народ. Надянал броня като исполин и препасал бойно снаряжение, устремно влизаше в битки, а мечът му бе закрила за войската. 4Като лъв се сражаваше в боя – като лъвче, нахвърлило се с рев върху плячка. 5 ^b Той преследваше престъпилите закона и щом ги откриеше, погубваше с огън онези, които всяваха размирици сред народа му. 6От страх пред него нечестивците се смириха; всички, които вършеха беззакония, бяха обзети от смут и спасението дойде благодарение на неговата ръка. 7Той причини неприятности на мнозина царе и зарадва с делата си потомците на Яков, а паметта му ще бъде благословена вечно; 8премина през градовете на Юдея, изтреби нечестивците в тях и отклони Божия гняв от Израил. 9Името му се прочу до края на земните предели и той събра при себе си обречените на гибел.

Защита от нападенията на езичниците

10 Тогава Аполоний събра езичниците, а също и голяма войска от Самария, за да воюва срещу Израил. 11Юда узна това, тръгна срещу него, разби го и го уби. Мнозина паднаха ранени, а останалите избягаха. 12Тогава отнеха оръжието им като плячка, Юда взе меча на Аполоний и се сражаваше с него до края на дните си.

13 Сирон, военачалникът на сирийската войска, чу, че Юда е събрал около себе си много и верни на Закона хора, готови да тръгнат с него на война, 14и каза: „Ще си създам име и ще се прославя в царството, като тръгна на поход срещу Юда и хората с него, които пренебрегват царската разпоредба.“ 15Към него се присъедини и тръгна силно множество нечестивци, за да му помогнат да отмъсти на синовете на Израил.

16 Когато наближиха височината на Веторон, Юда излезе насреща им с твърде малко хора. 17Като видяха настъпващата срещу тях войска, казаха на Юда: „Как ще можем така малобройни да се сражаваме с толкова силно множество? Освен това сме изтощени, понеже цял ден сме гладували.“ 18 ^c Но Юда им отговори: „Понякога е лесно мнозина да попаднат в ръцете на малцина, за небето е все едно дали чрез мнозина или чрез малцина ще изпрати спасение. 19Защото победата във война зависи не от многобройната войска, а от силата, която идва от небето. 20Те идват срещу нас, изпълнени с надменност и нечестивост, за да изтребят нас, жените ни и децата ни и да ни ограбят, 21а ние се бием за живота си и за нашите закони. 22Той Сам ще ги смаже пред очите ни, затова вие недейте да се боите от тях!“

23 Едва изрекъл тези думи, той се нахвърли внезапно върху тях и Сирон със своята войска беше разбит пред очите му. 24 ^d Преследваха го по склона на Веторон чак до равнината. Около осемстотин мъже от тях загинаха, а останалите избягаха във филистимската земя. 25Тогава започнаха да се страхуват от Юда и братята му и ужас обзе околните езичници. 26Името му достигна и до царя, а за неговите битки разказваха всички народи.

Антиох Епифан се подготвя за война

27 Когато цар Антиох чу за тези събития, изпрати да съберат всички сили в царството си – огромна войска, 28отвори хазната си и раздаде на войниците си заплата за една година, като им заповяда да бъдат готови за всеки случай. 29Но видя, че среброто в хазната беше на привършване, а данъчните приходи от областите са оскъдни поради вълненията и разорението, което той беше предизвикал с отменянето на законите, съществували от древни времена. 30Тогава го обзе безпокойство, че няма да има достатъчно, както някога, за разходи и подаръци, които преди раздаваше с щедра ръка. А в това превъзхождаше предишните царе. 31Силно притеснен от тези мисли, той реши да се отправи към Персия да събере данъци от онези области и да натрупа повече сребро.

32 А царските дела от река Ефрат до пределите на Египет възложи на Лизий, човек на почит и с царско потекло. 33Повери му и възпитанието на сина си Антиох, докато се завърне. 34Той му предостави половината от войската и бойните слонове, като му изложи всички свои намерения относно жителите на Юдея и Йерусалим – 35да изпрати против тях войска, да съкруши и унищожи мощта на Израил и онова, което е останало от Йерусалим, и да заличи от онова място дори и спомена за тях. 36Също така да засели навред в пределите им други племена и да разпредели земята между тях чрез жребий. 37С другата половина от войската царят тръгна от столицата си Антиохия в сто четиридесет и седмата година, премина река Ефрат и обиколи отвъдните области.

Нападението на Горгий и Никанор

38 ^e А Лизий избра Птолемей, сина на Доримен, Никанор и Горгий – силни мъже сред приятелите на царя, 39и изпрати с тях четиридесет хиляди мъже и седем хиляди конници да отидат в юдейската земя и да я разорят, както беше заповядал царят. 40Те се отправиха с цялата си войска и като пристигнаха, разположиха се в равнината до Емаус. 41Мълвата за тях достигна до тамошните търговци и те взеха много сребро, злато, а също и окови, дойдоха в лагера им, за да купуват израилските синове за роби. Към тях се присъединиха войски от Сирия и от земите на други племена.

42 Когато Юда и братята му видяха, че бедите се увеличиха, че войските се разположиха на лагер в техните предели, и узнаха за дадената от царя заповед техният народ да бъде погубен и изтребен, 43рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“ 44Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.

45 Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.

Молитвено служение в Масифа

46 ^{f g} И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните. 47През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си. 48 ^h Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли, 49и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли, 50и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем? 51Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени. 52Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас. 53Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“ 54 ⁱ И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове.

55 ^j След това Юда назначи водачи на народа – хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 56 ^k И каза на онези, които си строяха къщи, сгодяваха се с жени, садяха лозя, и на страхливите – всеки според закона да се върне у дома си. 57Тогава войската се вдигна и се разположи на стан южно от Емаус. 58И Юда каза: „Пригответе оръжието си и бъдете храбри войници, готови утре да се сражават с тези езичници, събрали се против нас, за да погубят нас и нашата светиня. 59Защото по-добре е да умрем в сражение, отколкото да гледаме бедите на народа си и на светинята. 60И нека каквато е волята на небето, така да бъде!“